за живота на село, погледнат от друг ъгъл 1част

за живота на село, погледнат от друг ъгъл 2част

за живота на село, погледнат от друг ъгъл 3част

за живота на село, погледнат от друг ъгъл 4част

за живота на село, погледнат от друг ъгъл 5част

жена за чат

Можете да ги видите на смрачаване във всеки интернет клуб, красиви, изпити и бледни да се ровят по сайтовете за запознанства или пощите в интернет, заобиколени от невръстни геймърчета, които спокойно могат да им бъдат деца.
Проклятието за една жена или момиче да влезе в системата на сайтовете за запознанства е , че после всички местни мъже й се виждат бедни нещастници, които се пържат на същия огън, от който самата тя иска да избяга.
Системата всъщност е проста. Заможни и не толкова заможни мъже от държавите с висок стандарт на живот могат да си позволят една евтина и хубава ваканция с местна хубавица от екзотична страна. До тук нищо лошо. Хубавиците печелят поне седмица живот в мечтите си. Естествено плащат не само с тялото си, а и с илюзиите си.
Може ли да се разглежда явлението като проституция?
Да, поне погледнато от страна на мъжа. Той е платил както посрещането си, така и почивката си. Платил е и мотивацията на дамата да се представи добре пред него със скъпи подаръци. Той си е платил.
За дамата обаче нещата не стоят така. Тя се надява на брак, който да реши всичките й проблеми. Влага чувства и то искренни. Това не може да го предложи никоя проститутка. Можем да се запитаме дали дамата е наясно за какво ще я ползват. Да наясно е, но митовете за щастлив брак постигнат по този начин са безсмъртни и толкова съблазнителни, че тя не може да пропусне шанса си.
Какви са като тип тези жени?
Те са преди всичко безработни или нископлатени, активни и интелигентни, разведени жени или позастарели моми между 30 и 40 години. По принцип имат добро образование и знаят добре поне един западен език. Имат перфектно тяло, подържано със спорт и недохранване. Квалитетни жени, дошли от мечтите на всеки мъж. Те не могат да се примирят и да нарекат самите себе си проститутки или курви. Бих ги нарекъл "куртизанки". Има нещо общо в начина им на мислене между тях и лумпените - загубили са статуса си в обществото и желаят НА ВСЯКА ЦЕНА да се върнат в по-доброто общество. Това е основното - "НА ВСЯКА ЦЕНА". По тази причина имат афинитет към патологични лъжци и използвачи, защото не могат да се примирят с истината за реалния мъж и попадат на все по-големи и по-големи боклуци които се възползват от тях безскрупулно.
Къде е тогава лошото?
Почивката на море тук или на някое екзотично място в страната на мечтите променя начина им на мислене. Поставя недостижими за местните мъже изисквания, когато така мечтания чужденец си замине с много обещания и изчезне. Лошото е, че после за тях обратен път няма. Жена веднъж опитала вкуса на Рая, никога няма да се примири с мъж, чиято месечна заплата не стига и за един ден в хотела в който тя е била с мечтите си.
Представата за себе си чужденците са създали чрез писма по интернет, а от далеко се лъже леко. Позасилили са нещата, но дамата живее с тези представи и ги приема за истина. Когато изчезнат, дамата се хваща като удавник за агенциите за запознанства и не иска да се примири с по-малко. Хуква да гони поредния мераклия за приятно прекарване.
Можем ли да ги наречем проститутки или курви? Не ! Просто си търсят шанса за по-добър живот. Не може да се каже, че никоя не успява, макар и рядко някои успяват да се доберат до така мечтания брак с чужденец. Те са наясно, че се продават за да осигурят по-добър живот за себе си и преди всичко перспектива за децата си. Дори да успеят да се пласират в приказките не се разказва каква е истината след брака и колко и какво им струва. Приказките за това са приказки, за да завършват приказно. После обикновено се оказва, че принца не е собственик на фабрика, а тракторист в краварник, който живее под наем и е зарязан от жена си заради психични отклонения или пиянство, но приказките не разказват за това, за да не се развали вълшебството.
Какви мъже ползват такъв тип услуга? Преди всичко това са мъже с комплекси, които не са атрактивни сред местните жени. Една голяма част от тях мога спокойно да определя като компютърни чекиджии, друга част са патологични развратници, а трета част са нещастници, които имат психически и сексуални проблеми и търсят начин да си избият комплексите върху женички от бедните страни.
Дали в оценките си не проявявам национална ревност? Не! Тези жени са извън активна детеродна възраст и дали ще доживеят старините си в тукашната мизерия или някъде далеч е без значение за нашата нация. Само искрено ги съжалявам за изпепелените им мечти.Така или иначе, морално или не тези жени докарват някакви пари за нашата икономика, под формата на сексуален туризъм. Нещастието си е тяхно, а парите по посрещането на сексуалните туристи остават тук. Тук остават и разбитите им мечти, които допълват тягостната картина в страната ни.


Лексикон

(А) Ана

Един невръстен малчуган се навърташе около кварталния компютърен клуб. Нито имаше много стотинки за игри, нито знаеше какво да прави с компютъра, но всичките му връстници вече бяха спецове по всички игри. Събра смелост и монети за половин час компютърно време.
Застана зад компютър номер 11, където го изпрати баткото, защото времето му изтичало и се загледа в екрана. На него бе Ана от съседния вход. Тя бе по-голяма от него с две години и беше завършила осми клас. На нейния екран поскачаха редове на латиница. Това беше знаменития ЧАТ. Времето й свърши и той се настани на стола й. Ана не бързаше да си тръгва. Погледа го как не знае какво да прави и се зае да му помага, а и много й се искаше да си довърши разговорите. Докато той се чудеше дали да започне игра или чат, тя го вкара в чат. Уж го учеше, а постоянно изпращаше по някоя реплика написана на латиница на някого. Така или иначе поне два пъти влезе в чат и му се струваше, че вече знае как да го направи и сам.
Времето му свърши и двамата с Ана си тръгнаха към блока. Той разпалено й говореше за първото си компютърно преживяване, а тя се подхилкваше и го поправяше постоянно.
Като наближиха нейния вход, тя ненадейно му каза:
- Ела у нас, за да си довършим разговора, защото аз трябва да приготвя обяд.
Той и без това нямаше какво да прави и с желание тръгна след нея.
У тях приготвянето на обяда се състоеше от изваждане на чиния с някаква манджа от хладилника и комат хляб.
- Хапни малко! - подкани го Ана. - На мен не ми се яде. Карат ме да изям цялата чиния.
Той си отчупи няколко къшейчета и ги преглътна трудно със студената манджа.
- Хапни още! - подкани го Ана. - Ако хапнеш оше толкова ще ти дам да ми пипнеш гърдите.
За такова предложение би изял и цялата студена манджа. Взе още няколко лъжици набързо и се обърна към нея.
- Замижи и подай ръка. - каза му Ана.
Той замижа и тя намести дланта му върху кожата си. На пипане въобще не се познаваше дали това са гърди и отвори очи. Ръката му бе наистина на гърдите й, някъде под лятната блузка.
- Казах ти да не гледаш. Срам ме е.
Той мълниеносно затвори очи и си издърпа ръката. Ана бе по-голяма и би го ошамарила и за по-малко.
- Нали няма да кажеш на никого.
- Няма. - каза той сконфузено.
- Можеш да гледаш, ако и аз ти пипна бобчето.
Той я погледна озадачено.
- И ти ще ме пипнеш.
Така вече бе по-съгласен.
Плахо се пипаха взаимно. Той се опита да я целуне, а тя се дръпна.
- Ще ти дам да ме целунеш, ако аз ти целуна бобчето с долните си устни.
Съгласи се веднага. Не си бе и мечтал за такъв развой.
Чувството бе необикновено и неописуемо. От време на време удоволствието ставаше непоносимо до болка. Ана проявяваше разбиране и след няколко минути играта започваше наново. За час време пробваха всичко за което бяха чували.
Ана бе по-голяма, сигурна в себе си и спокойна, че той няма да направи нещо непредвидено.
Две седмици по два часа на обяд бе при нея. После тя изчезна два месеца на село и като се върна започна да излиза с батковци.
Не се влюби в нея. Просто го изживя и бе щастлив от това. В чат е така. Днес някой го има, утре го няма.


(B) Бояна

Един от неговите приятели замина за Испания, а приятелката му Бояна остана тук. Преди да замине приятелят му сам ги запозна.
Само след седмица Бояна го потърси защото зле се справяше с компютрите, за да изпрати на приятеля му писмо по електронната поща. Непременно желаеше и да си уговорят разговор на живо, чрез чат или ICQ. Той й предложи да отидат в клуб, за да й покаже как става. По всякакви причини тя отказа, а после сама предложи да дойде у тях и да се учи на неговия компютър. Той прояви разбиране. Може би нямаше пари да плаща по клубове. Няма значение, нали чрез нея прави услуга на приятел.
Още с пристигането си Бояна не се докосна до компютъра, а се разплака колко й е трудно без заминалия му приятел. Той я прегърна за да я утеши, тя го целуна.
Нещата приемаха други измерения, той също я целуна. Не, че не я харесваше, но все пак Бояна бе момиче на негов приятел и избягваше всякакви мисли спрямо нея.
Няколкото му опита да я върне към компютъра само предизвикваха по-силен плач. Замлъкваше само когато я прегръщаше и целуваше.
Съблече й блузката без съпротива. Тя сама съблече негoвата риза.
Започна да целува гърдите й. При опит да я съблече надолу, тя го спря с обяснението, че е в цикъл, но продължи да го целува и умишлено да го възбужда. Не бе срещал момиче, което толкова умишлено го възбужда.
На някакъв етап разбра, че тя не е в цикъл. Не се учуди, защото не го чуваше за пръв път, като извинение, когато играта стане сериозна.
Разбрала, че лъжата е разкрита, Бояна го обгърна и го прие в себе си. Само перидично се разтрисаше от плач, а после го изгаряше със страст. На него започна да му става неприятно.
- Защо плачеш?
- Мъчно ми е за него.
- Да, но сега си с мен.
- Все едно, че съм с него, но не искам да свършиш бързо. Нали не те разстройвам много?
- Разстройвай ме, аз също не искам да свърша бързо.
След като излязоха от тях, тя не желаеше да се движи с него. Вървеше десетина крачки подире му. Той влезе в един парфюмериен магазин и й купи комплект парфюм "Дева". Тя прие подаръка и се разделиха мълчаливо.
Когато на следващия ден я потърси по телефона, тя му отвърна:
- Не те познавам. - и затвори телефона.

(C) Цвета

Цвета му бе съседка, ученичка от последния клас на гимназията. Бе много търсено момиче и не го забелязваше. В местния клуб чатеше редовно. Този път го изчака да си провери пощата и на излизане се лепна за него.
- Тази година искам да отида на море с приятеля си.
- Къде?
- Няма значение, въпроса е в парите. Преди малко си чатихме и му обещах да намеря пари от баба. Можеш ли утре да ме закараш до нейното село. Близко е.
- Няма проблем.
- Ако искаш, на връщане можем да отидем на плаж. Вземи си бански, но трябва да се върнем до обяд, следобед съм на училище.
- Винаги съм те искал и за мен ще е удоволствие да съм с теб на плаж.
- Утре в девет, зад детската градина. Не искам съседите да ни гледат.
- В девет.
На другия ден в девет я чакаше с колата си зад детската градина. Цвета се качи бързо и намусено.
- Карай направо на плажа.
Той не отговори. Цвета го гледаше въпросително.
- Баба няма да ми даде пари. Ти можеш ли да ми дадеш на заем?
- Мога. Поне за една седмица море мога.
- Наистина? - учуди се Цвета.
- Мога, но не ми е ясно как ще ми ги върнеш.
- Все ще ти го изплатя.
Той забави колата.
- Защо не го изплатиш предварително. Да кажем утре преди училище.
- Знаех си, че ще постъпиш гадно. - каза Цвета не особено учудена.
- Поне плажа ще е удоволствие и за двамата. Не настоявам за нищо друго.
На плажа Цвета се държеше демонстративно като негово момиче и това му бе приятно. Ззнаеше, че е театър и все пак му бе приятно и се чудеше с какво да я черпи и как да й угажда.
Тръгнаха си малко преди обяд. Пристигнаха навреме и за обяд и за училище.
- С пари човек може да си купи и време, така че да му стига за всичко.
Той се усмихна неловко. Не бе богат, просто работеше и имаше малко пари, а и сега изнудваше за пръв път.
- Утре в девет у вас. - каза Цвета и го изпепели със злобен поглед.
- Ще чакам.
На другия ден се появи точно в девет с рокля без бельо.
- Първо ми дай парите.
Той и ги подаде.
Тя ги сложи в ученическата чанта, където в една преграда бе натъпкала и бельото си.
Той я разкопча и я взе на ръце. Постави я на леглото и започна да я целува.
Цвета лежеше напрегната. Сигурно й бе неприятно и бързаше.
- Хайде действай. Стига си ме лигавил.
- Парите са у теб, можеш да си тръгнеш.
- Нямам как да ти ги върна иначе - тихо каза Цвета и очите й се напълниха със сълзи. - Виждах как жадно ме гледаш и знаех, че само ти можеш да ми дадеш пари. Да ми дадеш дори на пълна загуба.
- За мен не е загуба.
- Наистина ли? Не ме ли смяташ за никаквица?
- Не. Смятам те за влюбено момиче, готово на всичко за да осъществи мечтите си.
- Не заслужавам такова уважение, аз омърсих мечтите си.
- А аз не омърсих своите. Исках те преди, искам те и сега с чисто сърце, дори само за час.
Цвета вдигна ръце и го прегърна. Поне един човек я искаше искрено и тя му вярваше. Обгърна го с крака и ръце. Той я заслужаваше.
След седмица училището свърши, но Цвета не замина на море. Не замина и след още една седмица. Един ден го видя.
Той я заговори пръв:
- Как изкара морето?
- Никак. Уча, ще кандидатствам. Няма да ходя на море с този хлапак. Ако искаш да поговорим утре в девет у вас.
Той я погледна учудено и каза:
- Сега не мога да ти платя.
- Сега аз ще ти платя, ако искаш, макар че похарчих част от парите. - Цвета го погледна с големи жални очи. - Искам да съм с теб.
- Ще те чакам в девет. - Лицето му грейна! - "Тя го искаше. Не мизерните му пари, тя искаше него!"

(D) Деана

Деана бе някаква родственица на собственика на компютърния клуб и според повечето клиенти бе на преклонна възраст - малко над четиридесет години. Тя поемаше нощните смени, за да си гледа къщата през деня.
Той бе току що отслужил военната си служба и се мотаеше до късно по клубовете, обикновено до зори. След един през нощта, обикновено оставаше само той. Постепенно чата оредяваше и той оставаше да броди из разголени сайтове. "Бабата", както обикновено младежите наричаха Деана, се разполагаше на два, после на три стола в празната зала за да се отпусне и ако може да подремне.
Една вечер, както обикновено останаха само двамата.
Деана, не очаквайки да дойде нов клиент в два през ноща, се размърда и заключи вратата. После се загледа в екрана на компютъра му. Стана й смешно. Млад и пращящ от здраве хубавец да гледа жени на стъкло, когато толкова жени копнеят за ласка. Дожаля й за него.
- Момче, какво гледаш там? Искаш ли да гледаш гърди?
Той се обърна на въртящия се стол и я загледа учудено.
- Гледай! - каза Деана, разкопча си блузата, разголи си бюста и свали сутиена надолу.
Той никога не бе виждал жена в "Бабата". Имаше я за част от касовия апарат, който прибира парите и изхвърля пепелниците. Сега тази жена бе застанала с гръб към стъклата и му показваше гърдите си.
Той стана и приближи към нея. Гърдите й бяха най-големите и отпуснати които някога бе виждал. Далеч не приличаха на тези от картинките с манекенки по сайтове и списания.
- Пипни ги!
Той пипна гърдите й неуверено. После ги обхвана целите и топлината от тях се разля по тялото му. Наведе се и ги целуна, а тя обхвана главата му с ръце и я притисна към себе си. Когато устните му нежно стиснаха набъбналите зърна, почувства как тялото й започна да се извива. Вдигна глава и я целуна по устните.
Тя го отдалечи от себе си, изправи се и каза:
- Ела.
Заведе го в сервизното помещение. Хвърли едно перде на пода, хвана му ръката и легна. Той легна до нея. Както бяха облечени, само бюста й беше на разположени и той се възползва. Постепенно се доразкопчаха, но тя и не си помисли да се събличат. Както тя го галеше и той нея, някак си естествено потъна между бедрата й.
Когато се осъзнаха, тя стоеше седнала на земята усмихната и доволна, а сълзите й течаха.
- Защо плачеш? - попита той. - Боли ли те или се страхуваш да не разбере съпруга ти?
Деана хвана главата му и я положи в скута си.
- Глупчо си ти! Страх ме е да не залюбиш дъщеря ми, защото аз не мога да се откажа от теб. Какво ще правим тогава?


(E) Елена

Елена бе младо момиче, което не бе лягало с мъж, макар повечето й съученички да имаха вече по няколко любовника. Все нещо не й харесваха младежите. Веднъж отиде в компютърния клуб, почати малко и после се заговори с един батко. Откровенно й хареса момченцето. Нямаше вид на човек, който ще й стори нещо лошо. Покрай него не се навъртаха други момичета поне в клуба и за половин час тя вече бе неговото момиче. Без много да му мисли отиде с него до тях, за да си вземе кутия цигари, като че ли не можеше да си купи от съседния магазин. Просто искаше да отиде с него.
У тях се зацелуваха. Тя не се даваше лесно, но накрая остана без дрехи. При всеки опит да проникне в нея обаче надаваше луд писък и оказваше яростна съпротива, но не се отказваше от любовната игра. Накрая изтощени и двамата, задрямаха без постигнат резултат.
Като се разбудиха след час, той бе в лошо настроение, тя поднови любовната игра с още по-голямо настървение. Изглеждаше толкова самоуверена, от факта че е спала с мъж и то чисто гола.
Нейната увереност стигна до там, че сама го искаше, въпреки болката. Бясно го отблъскваше, когато болката станеше нетърпима и след минута пак го искаше.
Видяха се пак на другия ден. Елена без колебание се затъркаля гола с него. Искаше го. Не издържаше на болката и го дереше. После пак го искаше. След седмица пак го искаше, но вече не го дереше, само го искаше.

(F) Фиона

След полунощ чатерите се разотиваха един по един, защото на другия ден бяха на училище или на работа. Възрастната жена, която изпълняваше ролята на системен администратор приключваше касата към два часа след полунощ. Оставяше отчет на сървъра и трепереше от страх, докато се прибере до дома си посреднощ с толкова пари, повече пари даже от месечната й заплата.
Всечки я наричаха "баба Фани", само един младеж с едва набола брада, който идваше с кола към полунощ и стоеше да чати до края на работното време й казваше "Фиона". Малко по малко се сприятелиха и понеже старата жена живееше далеч, веднъж той й преложи да я закара до тях с колата си, въпреки, че не му беше по път. Тя го познаваше отдавна и му имаше доверие. Действието се повтори многократно. Една вечер, след като потеглиха, тя допря главата си до неговата и започна да го гали. Той постепенно намали скоростта, а тя го галеше все по-настойчиво, а ръцете й разкопчаваха ризата му и го галеха по гърдите. Когато започна да го целува по врата, той спря колата на един тротоар, обърна глава и я целуна. После свали предната седалка до себе си и пропълзя към нея. Тя го зацелува страстно. Той също я целуваше. Целувките й бяха като на младо момиче. Когато започна да я разкопчава тя започна да се съпротивлява:
- Не исках това. - едва събра сили да му каже и пак го зацелува, само че вече не се съпротивляваше на разкопчаването.
Когато вече бе върху нея, тя го притискаше към себе си и пищеше в ухото му:
- Внимавай! Внимавай много! Моля те внимавай.
Първоначално не разбра за какво трябва да внимава, после почувства как тя се разлепва под напора му и пищеше: "Внимавай!" при всяко негово движение и го хапеше по ухото.
Писъците й се усилиха и тя изпищя:
- Извади го! Моля те извади го! Утре ще направя каквото поискаш, само го извади. Моля те.
Той лашна силно напред, почувства нейното разлепяне и се стресна от писъка й. Изтегли се от нея, тя се хвана за корема и се сви на кълбо.
- Боли, много боли. Само не ми се сърди, аз ще свикна. Утре ще бъда добре. Не ми се сърди, отдавна не съм била с мъж.
- А мъжа ти? - плахо поита той. Беше го виждал няколко пъти с нея на пазара.
- Сега съм с теб. Ела! Прегърни ме! Като ме прегърнеш ме боли по-малко. Обещай утре да дойдеш. Моля те! Нека утре пак бъдем заедно.
- Добре. - съгласи се той и си помисли : " Какво пък. Искам я. Какво като е три пъти по-стара от мен? Искам я. Боже, май се влюбих. Искам я. Как ще дочакам утре до полунощ?"
Почувствала желанието му, както беше свита на кълбо, тя го помоли:
- Свърши най-бързо! Моля те. Вече не ме боли толкова. Моля те, свърши в мене.
- Да не стане някоя беля? - плахо попита той.
- На мойте години ...? - учуди се тя. - Възрастта си има и предимства! - тихо му каза тя и се засмя тихичко когато го поемаше. После прехапа устни и заскимтя тихо. Накрая притихна и едва промълви:
- Нали ще дойдеш утре. Ще те чакам. Ела!

(G) Галя

Галя бе в последния клас на гимназията и вече бе имала няколко приятеля, ако така се казва на любовниците. Обичаше да докарва до лудост младите мъже и да ги зарязва полудели от страст. Това я забавляваше. Не всякога успяваше да се измъкне навреме и този хазарт я забавляваше, като тя печелеше и в двата случая. Любимото й място за лов бе местния компютърен клуб пълен с млади, плахи и необиграни момчета. Други ловеше в чат и с тях ходеше на срещи. Този спорт й харесваше повече от всичко.
Днес бе на среща с един юнак от техникума. Хем хубавец, хем простак. Тя се чудеше как се е научил с чат да работи. Доста се позабавлява с него. Другите в чат лъжат на поразия, той освен простотиите и бе писал само истини. До единадесет часа се целува с него на една пейка. Цялата я намачка и къде ли не бъркаше. Едва се откачи и то само защото нямаше къде да я заведе. Ако беше останала още малко и на пейката щеше да се похарчи. Изпрати я до един вход с притворена врата. Тая му каза, че това е нейния вход. Всъщност там живееше една нейна приятелка. Едвам се вмъкна и ключалката щракна пред носа му. Ако не бе успяла да се промъкне навреме, щеше да я натисне на стълбището. Хвана асансьора до четвъртия етаж и тихо слезе, като през прозорците го гледаше как се повъртя малко и си тръгна. ако някой запалеше осветлението на стълбището, той щеше да я види как се мотае по стълбите, но се размина.
Излезе тихи и пак се запъти към компютърния клуб. Беше възбудена и не й се прибираше. Пред клуба засече едно момченце на което не бе обръщала внимание - ученик от селата, който живееше на квартира някъде наблизо. Толкова бе възбудена, че всеки мъж и харесваше.
"Какво му е толкова на сополанкото?" - помисли тя. - "Тази вечер ще го направя мъж! Искам го. После нека се хвали, ако иска, сега го искам."
- Здравей, имаш ли телевизор? - започна разговор тя.
- Имам в квартирата.
- Мога ли да видя само края на филма. Започнах го у една приятелка, сигурно си я виждал с мене, една малко по-ниска. Интересен ми е, но докато се прибера филма ще свърши.
- Ела. - каза нищо неподозиращото момченце.
Щом влязоха у тях той пусна телевизора, а тя седна срамежливо на леглото. Той се запъти да седне до нея. Тя си събу обувките и се отмести, за да му направи място.
Когато и той седна, тя се пресегна през него за да си вземе обувките и легна на коленете му. Голите й крака и дупето й се озоваха пред лицето му. Тя хвана обувките, но се почувства нестабилна и каза:
- Хвани ме, ще падна.
Момченцето я хвана през разголения кръст и по голото бедро. Тя се изтегли бавно и понеже висеше извън леглото го прегърна, за да не падне. Той също я прегърна по удобно.
- Я как си ме разголил, а ти си съвсем облечен. - Галя си пъхна ръцете под фанелката му и я вдигна нагоре като коремчетата им се допираха на голо. Лицата им се озоваха едно срещу друго и тя го целуна. Той не вярваше на късмета си и също я целуна.
Галя допря крак в пода и го бутна върху леглото, като падна върху него. Задържа се за момент. Пак го целуна и започна да му изхлузва фанелката през главата. Момчето не се съпротивляваше, поне докато нейните голи крака стискаха неговите.
Смъкна се до него. Нали и той трябваше да направи нещо. Остави се да я разкопчава. Надигна си кръста за да й изхлузи гащичките. Когато и той се съблече без свян го хвана с крака през кръста и се засмя. Той се опитваше да направи нещо, а тя се смееше и отбягваше. Поне няколко пъти успя, преди да я закове по средата. Днешния лов бе успешен и тя бе доволна, а той ... Какво да мисли за него? Той не бе и мечтал за такъв късмет и то да се падне точно на него.


(H) Хана

Хана бе гимназиална учителка едва втора година. Толкова бе слабичка и нежна, че по нищо не се различаваше от учениците си. Чувстваше се като тях. Само от благоприличие не ходеше по геймърските клубове, а само по интернрт залите и чатеше с тях под разни имена и примираше от удоволствие. В една от залите засече свой ученик. Хана го харесваше. Как няма да го харесва? Изпънато едро момче.
Привличаха я младите момчета, мъжете вече бяха прекалено груби за нея. Доставяше й удоволствие тя да е водеща. Предпочиташе дори свои ученици. Бе спокойна, че ще я слушат вцепенени от страх, а тя ще разполага с тях и ще бъде силна.
Почувства, че го желае. Не бива такова хубаво момче да е без самочувствие. Щеше да му даде самочувствие, но преди това щеше да си поиграе с него. Как само щеше да си поиграе. Хана се облиза предчувствайки удоволствието.
- Здравейте госпожо. - почтително поздрави ученика.
- Здравей. тръгваш ли си?
- Да, госпожо.
- Аз трудно виждам в тъмното, ще ме изпратиш ли?
- Да, госпожо.
- Хвани ме под ръка, за да не се срутя, ако не видя някое стъпало.
Момчето я хвана неуверено под ръка.
- Не се притеснявай! Аз не се срамувам, че съм с тебе. - Хана го придърпа и го хвана здраво.
Така хванати стигнаха до тях.
- Влез с мене, защото не ми свети лампата в коридора и няма кой да ми я смени. Не се притеснявай.
Влязоха хванати под ръка и Хана прещрака няколко пъти електрическия ключ. Прекрасно знаеше, че на полюлея няма лампа.
- А и тук лампата е изгоряла! - учудено възкликна тя. - Заведи ме до леглото. Нощната лампа сигурно ще работи.
Нощната лампа наистина работеше и мека интимна светлина заля стаята.
- Благодаря! - каза Хана без да го пуска. - Искам само да те питам нещо. Кажи ми защо в часовете ме гледаш толкова влюбено?
- Аз ли? - учуди се ученика.
- Ти! Ти! - каза Хана без да го пуска и се засмя, обърна се към него и го целуна. - Кажи ми сега какво харесваш в мен?
Хана не го пускаше и пак го целуна докато той се чудеше какво да й отговори.
- Ами, ами блузката Ви е такава прозрачна.
- Прозрачна! - засмя се Хана и пак го челуна, но този път му даде възможност и той да отговори на целувката й. - Без нея по хубава ли ще съм ?
- Да! - ученикът започна да набира смелост. Междувремено тя пак го целуна и този път се вкопчиха по продължително.
- Ами свали ми я тогава, щом ще съм по-хубава! - тя се отдръпна малко и започна да му разкопчава ризата.
- Без риза и ти си по-хубав! - Хана го придърпа и почувства голотата му. "-Я го виж ти, колко бързо ми съблече блузката, а й ръката му ... о!"
- Спри! - стресна го Хана.
Той стоеше и гледаше уплашено. Може би не трябваше да бърка в гащичките й.
Хана го погледна зверски и изпитателно. После се усмихна и го целуна изхлузвайки панталона му заедно със слиповете.
- Ще ми разпънеш ластика. Дръпни от двете страни едновременно.
Момчето изпълни напътствията безропотно.
- Мижай! - изсъска му Хана.
Той замръзна и затвори очи.
Тя сама си събу слиповете и внимателно ги остави на стола.
- Лягай! - изкрещя му като затворнически надзирател. - Без да отваряш очи!
Той легна. Не беше възбуден. Беше примрял от притеснения и от промяната на настроенията й. Все пак му беше учителка и кой знае какво можеше да му направи.
Тя се плъзна по тялото му и се изпъна до него.- "Май му дойде много, но нека се учи. Боже, въобще не е възбуден. Ще го науча аз него".- помисли си тя и се усмихна.
- Мижай! - изръмжа тя настойчиво и се смъкна надолу по тялото му. - Да не си мръднал.
Той лежеше и не мърдаше, поне отначало. Главата й бе между бедрата му и той оцъкли очи, но не виждаше. От очите му излизаха искри.
- Хей, не бързай! - проговори Хана, докато се катереше нагоре и накрая го възседна. - И аз искам. Така, така, полека. Не ме целувай. По-бавно.
След малко Хана застана в поза "Сфинкс" върху него и попита:
- Харесват ли ти частни уроци?
Той не отговори. За момента витаеше из небесата и нейния глас беше далече, далече.
- Не мърдай! Така. Така. Стой така. Сега ще се възстановиш, само не мърдай. Аз давам уроци по два часа един след друг. - Хана се наслаждаваше на власта си. - О, вече си готов!
Тя се килна на една страна и той се озова отгоре й. Ръцете и краката й го обгърнаха и той пак загуби представа за времето.

(I) Ина

Той я познаваше слабо от компютърното клубче, където се виждаха редовно, но тя се разболя и той колебливо реши да я отиде у тях да я види.
Не смееше да й каже, че я харесва. Не се реши да звънне по телефона за да не му откаже, а направо се натресе у тях. Тя беше сама! Поднесе й цветя и понече да я целуне, но тя извърна глава и подложи врата си.
- Устата ми мирише на лекарства. После ще се целуваме. - но го притискаше в себе си. - Уж всички са ми причтели, но когато съм болна само ти се сети за мен.
Не можеше да повярва! Толкова се бе притеснявал да покаже, че я харесва, а тя сама го притисна до себе си, сякаш бе очаквала точно това. Вдигна я и я завъртя, после я постави на леглото и с няколко движения се оказа в парещото й тяло.
След няма и минута се дръпна рязко.
- Да не се отврати от мен, защото съм болна? - попита тя разстроена.
- Не, извинявай свърших.
- Само това ли беше? - тя набра кураж.
- Ще има още. При тази температура която имаш, не можах да забавя. - започна да се оправдава той.
- Не съм виновна. Ти знаеше, че имам температура.
- Напротив, много беше приятно.
- Приятно му било? - тя се разсмя тихо. - Питаш ли как се чувства този който има температура. Хайде побързай, докато не ми е минала температурата, щом е толкова приятно.

(J) Йоана

Симпозиумът продължи почти седмица и там в една стая бяха две сестри. Поканиха го първо да играят карти една вечер. Другия мъж в стаята бе един нахален смотаняк, който бе решил,че на всяка цена ще бъде поне с едната още тази нощ, но не можеше да се ориентира с коя и го изпратиха бързо. Останал сам той бързо си тръгна. Когато излизаше по-голямата сестра каза на по-малката:
- Върви, той ще те чака!
- Стига, спи ми се. - отговори Йоана тихо.
Обаче не й се спеше. Изобщо не й се спеше. Беше обсебена и на зазоряване, когато едва се развидели се изтърси при него по нощница направо през балконската врата и седна до него на леглото.
Току що разбуден от отварянето на вратата, той я гледаше в сумрака недоумяващ.
- Исках да проверя дали си се събудил за закуска?
- Вече съм буден. - промълви той сънено.
- Има още малко време. Сега е към пет, а закуската е в седем. Завий ме да не изстина.
Преди той да реагира тя се мушна под завивките при него.
- О! Топъл си като печка! - Йоана започна да се натиска в него докато усети нещо твърдо под топлия корем. - А! Това заради мен ли е? Извинявай, тръгвам си.
- Не е подходящ момента за тръгване. - Тихо каза той и я хвана през кръста.
Тя се извърна с лице към него.
- Мислех, че няма да ти е приятно. Трябва да тръгвам. Сестра ми е будна и се досеща какво правим.
- Не се притеснявай. Тя си го мисли откакто си тук. Дори да си тръгнеш, няма да я убедиш, че не си го правила.
- Прав си. Каза Йоана и го обхвана с бедра.
Когато свършиха веднага се измъкна тихо:
- Само да се измия и се връщам.
След минутка тъмната сянка се плъзна обратно през балконската врата и се шмугна под завивките. Той я почувства отпусната и по-пухкава.
Когато ръцете му се плъзнаха под нощницата й, жената се извърна към него и го пое, един друг женски глас каза в сумрака:
- Да не се стреснеш. Йоана отиде да ти вземе закуската и ще ни чака отатък.
Не му даде шанс да отговори с дълга целувка, а и не трябваше да й отговаря. Тя вече го яздеше безжалостно, извиваше се и стенеше.


(K) Катя

Натресоха на интернет залата някаква жена към четеридесетте. Не реагираше на никаква тема на разговор, освен за развода й. Младежите не влязоха в контакт с нея, освен един, който след нощна смяна я изслушваше търпеливо по кафенетата.
Една вечер я издебна към два и половина през нощта, когато и най-заклетите чатери са си тръгнали. Влезе, огледа се и като видя, че е сама директно я попита:
- Катя, искаш ли да се успокоим взаимно?
- Сериозно? - попита изненадано жената.
- Искам те! - отговори той.
- Само да заключа.
Дебеличката жена се пъргаво превъртя резето, усмихна се и го хвана за ръката. Поведе го в сервизното помещение на сървъра и застана на колене с глава между падащите под бюрото кабели. Докато се навеждаше смъкна до коленете огромните си килоти. Видимо доволна, каза само една дума:
- Атака.
Младежа коленичи зад нея и ритмично заработи. По едно време му доскуча, но тя стоеше непоклатима и от време на време семо подканящо подвикваше: "Дай, дай".
- Хайде да пробваме върху бюрото. - предложи той.
- Горкичкия! - простена Катя. - Измъчи се. Сигурно те заболяха колената.
Изправи се и полегна по корем на бюрото, като периодично пак подвикваше: "Дай, дай"
Накрая упоритостта и на двамата бе възнаградена.
Катя се изправи гордо и си вдигна килотите. Обърна се към него и каза:
- Ти какво си въобразяваш? Че всеки път щом ми свирнеш и хоп - готово. Може само когато аз го искам. Сега си върви, че съм на работа.

(L) Лора

Тя беше красиво момиченце наближаващо 18 години, малко по-слабо от нормалното. Вечер се взираше в екрана търсейки нещо неуловимо, което му липсваше до болка. Тя не осъзнаваше какво точно й липсва, само чувстваше последиците на тази неудовлетвореност.
Първо я заведе на чат една приятелка, но после тя тръгна на срещи с момчета и й загуби следите.
После два пъти ходи с други приятелки и уж заедно пишеха, но все така ставаше, че тя не можеше да се добере до клавиатурата, а плащаха солидарно. Използвачки.
После ходи сама и се обаждаше на други момиченца. Явно не им беше интересна, защото бързо спираха да й пишат. Обаждаха се и разни простачета, колкото да я напсуват.
Първият й серизен разговор в чат бе с някакъв неин връстник от нейното бившо училише. Не се сети кой е по името, защото не беше от нейния клас. Добре, че му посочи някакво друго име и друго училище. Той се държа свястно.
В компютърния клуб от време на време идваше и един дъртак на тридесет или четеридесет години, който тя не забелязваше, докато един ден не й показа някаква опция за да й улесни живота. След няколко дни пак й помогна. После й начерта схемата и сметна курсовия й проект с такава лекота, просто на шега и без да иска нищо. Оказа се, че в къщи си има компютър, но кой знае защо ходи по клубове. Няколко пъти ходи у тях, и той нито й посегна, нито и подхвърли дума. Държеше се нормално. Понякога я погалваше, но не мръснишки и продължаваше да се държи нормално, с уважение към нея.
Когато тя му отвърна за пръв път на ласките я вдигна на ръце и я положи на леглото, като дори не се опита да й сваля дрехите. Не беше първия мъж в живота й, но бе първия на когото каза "Не" и той спря. Полежаха доста. Тя знаеше какво следва и бе скована от страх, но той не направи нищо. Когато се поотпусна, той пак започна да я целува и само с едно движение постави нещо топло между бедрата й. Тя пак замръзна. Той също.
- Недей! - каза тя парализирана от страх.
- Няма. - отговори той. Полежаха още минута. Тя чувстваше как той трепери от страст и въздържание, но не бе сигурна кое ще надделее. После тя се измъкна, а той не я спря.
Видяха се след седмица, но се разминаха без да се погледнат.
Следващия път той я спря.
- Нали не ми се сърдиш? - каза той неуверено.
- Къде ми се губиш! - изрече тя на един дъх и го прегърна, по-скоро се хвърли отгоре му. Най-малко това бе очаквала от себе си, но го направи.
Тръгнаха веднага към тях. Той започна да я съблича още от вратата, а тя не се съпротивляваше, напротив.
Когато и той бе гол я взе в ръце, така, че тя да седи на бедрата му с лице към него. Тя протегна ръце назад и отпусна глава. Почувства се като птица в полет. Той целуваше малките й гърди и я държеше през кръста. Нямаше представа колко време продължи този полет, докато бавно, бавно се плъзгаше по бедрата му надолу. Продължи да се плъзга надолу докато почувства най-нежното докосване в слабините. Докосването прерасна в погалване докато бавно се плъзгаше още по-надолу. Когато почувства как погалването прерасна в целувка. Никога преди не бе целувала със слабините си. Целувките ставаха все по дълбоки докато бавно се плъзгаше надолу по бедрата му. Почувства как се разтваря. Чувства дълго, много дълго и се наслаждаваше на всяка негова клетка която проникваше в нея. Полета надолу накрая свърши, а й се искаше да продължи още малко, поне още сантиметър. Изведнъж се събуди.
- Защо го направи ? Имах чувството, че летя. - каза тя със съжаление.
- Не искаш ли? - попита той.
- Не! - каза тя, но се отпусна и плъзгането надолу продължи вече по нейно желание, за да достигне бленувания сантиметър, който така й липсваше.
- Сега ще полетиш пак.
Той я вдигна, както бяха съединени и легна по гръб, оставяйки я върху себе си. Тя пак изпъна ръце и глава назад и пак полетя, само че по-високо. Беше сигурна, че спечели още поне един сантиметър от него в себе си. Летя докато се изпоти. После се сви отгоре му. Искаше да го чувства със цялата си кожа и пак полетя с разтворени ръце и крака, опирайки само чело в гърдите му. Той също разтвори крака и ръце, вплетени с нейните.
Когато се приземи, пак попита:
- Защо го направи?
- Не бях сам. Всъщност ти го направи, аз само ти помагах.
- Искам и ти да полетиш.
- Летях заедно с теб.
Да, така беше. Той я разбираше. Чувстваше я. Беше с нея през целия полет. За пръв път се почувства на мястото си и се изненада от себе си. Нима мястото й е върху него? Сигурно е така, но не е знаела.
- Защо всички хубави мъже са чужди? - запита тя полугласно, целуна го и се отпусна върху него. Сега имаше чувството, че плува и той плува в нея. Чувстваше ритъма на бавните спокойни вълни в себе си. Затвори очи и се остави да я носи течението, наслаждавайки се на вълните. Не й се искаше скоро да стигнат брега.

(M) Мая

Той я срещна или по-скоро тя го намери. Наскоро изоставена и търсеща съчувствие. Хвърляше се на всяко нещо, колкото и да е безсмислено, само и само да се занимава с нещо. В момента най-модерно бе да имаш електронна поща. Предтекста да се срещнат бе да й помогне да си отвори такава поща и да й обясни как да я ползва. Колкото и да се мъчеше да й обяснява, че ЧАТ е мигновенна комуникация, тя си знаеше своето и той я остави да узрее.
Понеже бяха сами в тази стаичка на залата, тя започна да се криви на стола си в стремежа си да работят с единствената клавиатура и в края на краищата се оказа, че е най-удобно когато тя е седнала в него. След малко вече използваше всеки повод, като да кажем успешно отворен сайт да го награждава с целувка.
Когато излязоха от залата го придърпа в един вход на малка кооперация и там продължиха да се целуват. На два пъти ги прекъсваха хора които влизаха или излизаха.
- Тук няма да ни оставят на мира. Едва ли в сградата живеят пет човека и вече по два пъти минаха покрай нас. Хайде да отидем у нас. Много съм разстроена, но явно не ми е писано да се самосъжалявам самотна.

(N) Нина

Тя беше красиво момиче наближаващо тридесет години, по скоро нереализирана зряла жена. Вечер се взираше в екрана търсейки нещо неуловимо което и липсваше до болка. Тя осъзнаваше какво точно й липсва, но не виждаше начин да се измъкне от положението.
Принцовете от приказките така и не се появяваха да поискат ръката й. Мърсоливите момченца които тя едно време не поглеждаше, сега вече бяха или на другия край на света или бяха женени за напълнелите й съученички и пускаха коремчета. Ако от време на време някой се правеше на мъж около нея, това бе някой неудачник като нея, опитващ се да я ползва поне една вечер. Този филм го беше гледала. Миналата седмица се чу, че Боби от другия вход си е намерила някакъв австриец по интернет и ще се женят. Не стига, че е разведена с дете и по големичка, ама на такива им върви. Какъв интрнет? Та тя не различаваше монитор от телевизор. Нали я виждаше как тренира за този брак с не едно младо пиянде от кварталната кръчма. Дебнеше ги като снйперист от кафенето срещу кръчмата.
Тя за такива не можеше да се прежали. Нейните "познати" в последствие се оказваха подобни, но поне не бяха чак такива. Поне в началото изглеждаха по-свестни.
С надежда в самотните вечери влизаше среднощ в близкия компютърен клуб и се мъчеше да завърже някакво смислено познанство в чата. Не й се говореха глупости с недораслеци, затова изчакваше детската градина да се разкара преди полунощ. Понякога се получаваше добър разговор. Жалко, че в повечето случаи се оказваха женени мъже дебнещи любовна авантюра. Ако се стигнеше до среща, обикновено се оказваше, че не е това което е очаквала. или бяха непохватни и разсандъчени младежи с проблем в общуването или кръшкащи съпрузи. Как само се хвана два пъти да я разиграват с лъжи.
Всичко изглеждаше толкова прекрасно докато чукаха по клавишите. Хората отсреща изглеждаха разкрепостени и интелигетни. Като се срещнеха сънят продължаваше поне два месеца и пак беше прекрасно. Уж бяха неженени и имаха добър бизнес с много ангажименти, бяха много заети и се отплащаха с подаръци и нежност, а какво се оказваше после... Поне изживяваше за кратко една мечта и бяха далеч, иначе кой знае какво щяха да говорят за нея съседките... Не, че нямаше да е вярно, ама е по-добре да не знаят, а пък и тя не беше такава.
Често заглеждаше и мъжете от клубчето. Все пак те не бяха пияници, но щом бяха тук, значи нямаха собствени компютри в къщи и не бяха заможни. Те като че ли също я оглеждаха, но бързо потъваха в мониторите си и в своите си проблеми. Повечето или изпращаха поща до свои познати в чужбина или търсеха работа - и те като нея искаха да се измъкнат извън капана на собствената си страна. Някак си не ставаха.
В чат е друго. Това може да е мъжът от съседния компютър или някой от другия край на света. Те също не те виждат. Можеш да бъдеш каквато си искаш в момента. Можеш да се направиш на глезла или на развратна. Можеш дори да се предтавиш за мъж. Такава свобода се предлага само тук!
Тази вечер седна на самотен компютър в дъното. В тази интернрт зала не се играеха игри и обстановката бе като в библиотека. Тук дори не се пушеше. Влезе в mIRC и се замисли с какво име да бъде тази вечер. "Palavata" или "Suzi"? Не й беше палаво тази вечер. Тъпо и беше, но не можеше да напише "Тъпанарката". Официалното й име в чат бе "Stela". Приятелите й го знаеха и можеха да гледат какви простотии си пише. Залафи се тук-там. Червените и сините редове бягаха пред очите й и й ставаше все по тъпо. Към полунощ й писна от всичко, плати и си тръгна.
Сети се за един човек с когото бяха чатили няколко пъти и дори се бяха срещнали веднъж на кафе и още веднъж случайно на плажа. Изпитваше някаква симпатия към него, макар да бе десетина-петнадесет гоини по-стар от нея. Извади от бележника си телефона му и му звънна от автомата на ъгъла.
Сигурно го бе разбудила, а като поиска да се видят сега, веднага кой знае какво си помисли за нея, но й беше все едно. Пътьом купи шишенце водка "Флирт" и се запъти към дома му. Не знаеше защо го прави, краката сами я носеха натам.
Мъжът я чакаше пред входа на блока, хвана я за ръка и я поведе по тъмното стълбище.
Като влязоха у тях, направо се лепна за гърба й и започна да я гали, да я обгръща. Неусетно как я постави да седне на един стол, коленичи пред нея, вдигна й бгузата и започна да целува гърдите й. Тя не знаеше какво да прави и с няколко глътки презполови шишенцето. Стана й приятно. Започна да се гали в него.
Когато я съблече и стигнаха до леглото, едва успя да промълви:
- Трябва ли да го правим?
Не получи отговор и реши, че трябва. Повдигна се, за да му позволи да й съблече гащичките.
При допира на горещите тела в тая жега плувнаха в пот, особено той, както беше върху нея и потта му капеше върху нея.
След известно време той се наклони и легна безпомощно до нея, без да й е направил нищо. Посегна да го погали по слабините. След малко той я спря и виновно промълви:
- Извинявай! Моля те, дай ми още един шанс. Винаги съм искал да бъда с теб, сега се смутих.
- Нямаш вид на много чувствителен. - констатира тя и допи водката.
- Сигурно никога няма да дойдеш пак? - той притисна глава до гърдите й, спусна ръка към бедрата й и започна да я гали.
Стана й смешно, но не се разсмя, за да не го обиди. - "Ама и аз имам един късмет!" - изплува в главата й, но не каза нищо, само се опитваше да хване такта на галенето.
После се отпусна и му обърна гръб. Задрямваше.
Поразбуди се и каза в просъница:
- Тръгвам си, няма да ти досаждам повече, и ти трябва да спиш. - и пак задряма. Водката "Флирт" й затваряше клепачите. Помисли си: "- Следващия път трябва да взема "Esex" , и то голяма бутилка".
Разбуди се пак. Нещо топло и меко напираше зад нея.
- Колко е часа?
- Два и половина.
- Тръгвам си. Защо не ме разбуди. Повече от час ... - водката пак и притисна клепачите.
- След малко. Сега ми трябваш. Намерих каквото ми трябвашe, така е по-безопасно. - Той ставаше по-настоятелен зад нея. Тя се нагласи на това което се плъзгаше между бедрата й, но задрямваше ... , а се той плъзгаше все по-дълбоко в нея ... после пак ... пак ... и пак.
Пак се разбуди. През прозореца небето вече сивееше. Той явно не бе спал и не е смеел да мръдне на тясното легло за да не я събуди.
- Защо не ме събуди?
- Беще ми приятно. - отговори той.
- Запали лампата. Искам да се облека.
Той запали лампата, седна на стола срещу нея и я зяпаше любовно, все едно, че за пръв път вижда жена. Стана й гадно.
- Обърни се.
Той се обърна безропотно. Дожаля й. Пооблече се и му каза:
- Готова съм. Трябва да ме изпратиш.
Той пак я поведе мълчаливо по тъмното стълбище и през целия път се опитваше да я прегруща. Тя се измъкваше при всеки удобен случай.
На оградата на училището до тях, му каза:
- Довиждане. - каза тя и понечи да тръгне без да се обърне. Една могъща ръка я завъртя и тя попадна в обятията му. Целуна я нежно и я погледна с най-умолителния поглед който някога бе виждала.
Направи няколко крачки. Запита се :" - Как се срещнахме и как се разминахме? Кой бе този мъж?" - и сама си отговори : " - Как кой ? Той е "Monster". Чатим си от година".


(O) Олга

Когато живееше на квартира в горните класове бе на квартира при една "старица" според него, а тя си бе жена на около четеридесете.Tя работеше в магазин за плодове и зеленчуци, а съпръга й работеше на смени и често отсъстваше нощем. Тя се държеше с него нормално през деня, но вечер когато мъжа й отсъстваше често намираше повод да се пъхне в леглото му. Веднъж й било студено, друг път й било самотно. Тя чувстваше, че той се възбъжда от нея и това я превличаше като магнит.
Когато тя се топлеше в него за поредна вечер, той най сетне набра кураж да й каже:
- Възбуждаш ме.
- И какво от това. - бе краткия й отговор.
След като тя не го отблъсна, той я притисна още по-силно до себе си. Тя пак не се отдръпна.
Набра още смелост и си смъкна малко шортите надолу така, че тя да го почувства на голо по бедрата си.
Тя пак не реагира. Стоеше прилепнала до него да се топли, само леко разтвори крака, така, че да го стисне между тях.
Той не смееше да мръдне и стояха така докато свърши. Тя и от това не се впечатли, но го спря когато се опита да се отдръпне от нея.
След няколко дни тя пак се гушна за малко при него, сега той започна от там от където бяха спрели предния път. Тя отново не реагира. Този път смъкна и нейноте пликчета и пак се притисна в нея. Опита се да я целуне, а тя отбягна, но само с глава. Тий все още оставаше забит над пликчетата й и така останаха.
Опита се да и свали пликчетата и тя го спря решително.
- Това не!
- Ластиката ти ме приколва ... - изхленчи той умолително.
- Не съм те карала да се пъхаш там. - отсече го тя и пак замръзнаха щастливо долепени.
Все пак от разговора им имаше ефект. Следващия път тя дойде при него направо без гащи, чисто гола под нощницата. Изпитваше някаква наслада да се плъзга между краката й и се наслаждаваше на опитите му да проникне в нея. Понякога, макар и рядко опитите му успяваха, но тя никога не си разтвори краката и не мръдна. Така й харесваше.

(P) Пепа

Двете чатерки не се разделяха. Вземаха си компютри един до друг, говореха само помжду си. дори когато някое момче се опитваше да сваля едната от тях, те пак не с е разделяха. Гушкаха се и двете в него и двете го целуваха. По някое време се разбра, че били сестри.
Все пак разлики имаше. Едната си падаше по свалячи, а другата по по-сериозни.
По-малката се казваше Пепа, а по-голямата Елена. Пепа се държала откровено лигаво и предизвикателно, сякаш привличала плячка за сестра си.
Една вечер го поканиха на кафе у тях, но от дума на дума се оказало, че Пепа е разведена и това е нейния дом, а Елена е на гости при сестра си. Мъжът на Елена бил колкото ревнив, толкова и зает и я пускал само със сестра й.
Покрай кафето започнаха да го галят и целуват. Той не се изненада, защото бе виждал как и двете се натискат в един мъж, преди да си тръгнат. Прие, че сега е дошъл неговия ред.
Постепено го съблякоха. Елена още полусъблечена се възползва от него, докато Пепа се ограничаваше само да го целува.
След малко Елена стана и си тръгна светкавично. Останали сами с Пепа се впуснаха в разговор.
- Да си тръгвам ли? - бе първото което той попита.
- Не. Отпусни се. - отговори Пепа. - Само да си подредя дрехите да не се мачкат и идвам при теб.
Пепа се досъблече и подреди дрехите си на един стол, после палаво се гушна при него.
- Сигурно се досещаш, че не можеш да очакваш много от мен.
- Не се притеснявай. - отговори Пепа. - На мен ми трябва много време за се заиграя. За никъде не бързаме.
- Не те ли притеснява, че бях със сестра ти?
- Не! Обичам да гледам. Това ми помага да загрея. Мъжът ми затова ме напусна, защото съм била безчувствена, а той никога не ми даде време да се разчувствам. Гледаше само себе си. Мъжете са големи егоисти! Интересува ги само да свършат и да бягат. Ти нали не бързаш?
- Не. Утре не съм на работа.
Пепа извърна гъба си към него и прилепна по целия му корем и каза:
- Размачкай ме, но без да се отлепяш от гърба ми. Много е приятно, топъл си като фурна. Само не бързай! После аз ще те стопля. Не бързай! Когато съм готова и ти няма да съжаляваш.


(Q) Кунка

Тя отчаяно си търсеше съпруг по интернет. Стоеше до късно по клубовете и после се прибираше с бутилка коняк. Рядко мъже издържаха на пиенето й.
Сприятелиха се неусетно и естествено. Не се харесваха, нито се влюбиха, но си пийваха заедно. Никой не знаеше какво е изживяла с бившия си съпруг, но на мъже не реагираше. Като компания обаче нямаше равна. В нейната компания душата на човек се отпуска и той се чувства свободен, така и така нищо освен чашката не го обвързваше.
Тий постояно се опитваше да я погали и тя винаги го отблъскваше и продължаваха да си пийват кротко, все едно, че нищо не е станало.
Веднъж пак кротко си пийваха, но тя бе видимо растроена, при поредното погалване тя не го отблъсна. Той се окуражи и застана на колене между краката й.
- Искам да те имам.
Главата й клюмна на рамото му и му прошепна:
- Нали и сега ме имаш. Толкова ли е важно непременно даме съблечеш.
- Искам те! - Твърдо каза той.
Тя не се противи повече, но и не се заигра. Само го изтърпя.
Това не промени нищо между тях. Нищо! Той често се питаше дали наистина е било или е било пиянска просъница.
Продължаваха да си пийват редовно. От време на време пак я погалваше по косата и дори я целуваше по бузата. Тя съвсем спокойно го отблъскваше , а той не настояваше за нещо повече, след което тя с широка усмивка доливаше чашите и продължаваха разговора.

(R) Роса

Много харесваше едно момиче, може да се каже че беше влюбен в нея и се прекланяше пред нейната недостъпност. Като разбра от общи познати, че тя търси кафемелачка, реши да намери и да й подари, за да спечели благосклоноста й поне за няколко срещи или да отидат заедно на кино. По тези времена да намериш кафемелачка бе истински подвиг, защото ги продаваха само в "Кореком" срещу валута.
Когато след много перипетии най-накрая се сдоби с трофея, тържествено се обади по телефона на Роса и я покани на среща за да й поднесе подаръка.
За негова изненада Роса светкавично го покани да отиде у тях, защото тя не знаела къде живее.
Изхвърча като светкавица и се озова у тях за миг. Роса се нахвърли върху кутията, извади кафемелачката и я огледа със задоволство. После го целуна. Докато той превъзмогне преклонението си пред дамата и събере смелост и той да я целуне, тя вече го разкопчаваше.
Действието се разви мълниеносно и той се окопити след час, когато тя вече се обличаше.
- Благодаря! - каза той, гледайки я влюбено, все още не вярвайки, че е постигнал с нея това за което не си бе и мечтал.
- Няма за какво. - отвърна му тя безизразно.
- Хайде да излезем заедно. - предложи той.
- За да се похвалиш пред всички, че съм твое момиче ли?
- Не! Искам да съм с тебе! - отвърна той с надежда.
- Аз ти платих. Какво повече искаш. - каза тя троснато.
- Не съм искал това. Исках само да съм близо до теб. Обичам те!
- Вече беше близо до мен. Не ти дължа нищо повече. - отвърна тя студено. - Не мога да си губя времето с тебе колкото и да ме обичаш. Трябва да си уредя живота на добро място, затова не мога да се покажа никъде с теб. Това беше всичко. Тръгвай си.
Той си тръгна мълчаливо. Искрено съжаляваше за постъпката си. Това което направи не заслужаваше дори една кафемелачка. По-добре Роса да си бе останала недокосната мечта. Недокосната, но чиста, прелестна мечта.
Почувства се престъпник който е омърсил мечтите си.
След години разбра, че светът е едно мръсно място, пълно с долни хора и движено единствено от долни страсти, където се прогресира само по непочтен начин. Разбра, че за себе си тя може би е била права, защото хората с чисти помисли нямат добра перспектива в този свят.

(S) Симона

Работеха заедно в интернет клубче. Той подържаше копютрите, а Симона даваше видеокасети под наем. Разбираха се, бяха почти приятели в почтения смисъл. Симона си имаще годеник и всичко вървеще към брак, но имаще и приятелка която той много харесваше. Приятелката й идваще редовно и с часове стоеше самотна пред екрана на някой компютър. Когато около полунощ клиентите оредяваха двете си шушукаха дълго, после внезапно изчезваше.
От Симона разбра, че приятелката й имаше наскоро рожден ден. Реши да й подари нещо, защото я харесваше, но не намираше начин да й го каже. Преди смяна помоли Симона да обиколят близлите магазинчета и да й купи някакъв дребен подарък. Намериха някакви сребърни обеци.
Тази вечер приятелката й не дойде. В края на смяната, когато затваряха Симона му каза:
- Хайде да подариш обеците на мен! Подари ми ги, аз умея да бъда благодарна!
Той се зачуди. Обеците бяха евтини и за Симона не бе проблем да си ги купи.
- Ако искаш, ще ти купя други, по-скъпи. - предложи й той.
- Не искам други! Искам нейните обеци. - Симона сведе глава и помълча малко. - Хайде още сега да отидем у нас. Казах ти, че умея да бъда благодарна. Няма дас съжаляваш.
Таксито бързо ги закара и Симона започна да се съблича още от вратата. Когато той внимателно и промуши обеците на ушите тя бе почти гола и веднага се усука около него с палави целувки.
След час лежеше с доволна с големи влажни очи. Много доволна.
Той така и не разбра защо Симона искаше точно обеците на приятелката си! Отмъщаваше ли си за нещо?
Нямаше значение. Нещата вече никога нямаше да са същите. Вече всички коловози водеха в други посоки и към приятелката й нямаше път. Никой не може да каже кой какво е спечелил или загубил, обаче той със сигурност загуби светлите си чувства към едно почти непознато момиче, което толкова харесваше и никога не намери сили да й го каже.

(T) Таня

Тя често го канеше на кафе и между другото да поровят заедно в компютъра й. Тя си кореспондираше с невероятно количество хора от двадесетина държави и с всички се стремеше да си уговори среща с цел брак. Искрено й се удивяваше как се справя и как помни с кой до къде е стигнала и какво точно му е писала. В останалото време понякога си говореха, понякога се целуваха, но никога не стигаха по-далеч.
Веднъж когато се заиграха доста тя му каза:
- Само ме целувай! Не прави нищо. Откопчееш ли само едно копче играта свършва. Само ме целувай, аз ще продължа сама. Не ме прекъсвай! После ще дойде и твоя ред.
Не разбра от къде намери сили да се съгласи. Само я целуваше застанал зад нея и я придържаше да не падне, а тя се галеше сама, извиваше се и скимтеше, докато се затресе и се свлече от табуретката. Полежа свита на пода с оцъклени очи, после издрапа до дивана и се просна по гръб. Чак тогава каза:
- Благодаря ти! Знаех, че мога да ти имам доверие. Сега си ти. Твоя съм.
Беше с нея, но нея все едно я нямаше. Гледаше тавана със същите оцъклени очи и не реагираше. От време на време казваше:
- Не ми обръщай внимание. Приятно ми е.

(U) Уляна

Тя бе поредната досадница, кочто го замъкваше да и отваря електронна поща. За час всеки се научава, обаче на нея и трябваха два часа и то не веднъж.
Този път бяха на тема ICQ. Тя искрено се надяваше да развие запознанство чужденец и това бе начина за кореспонденция. Въобще не се притесняваше да води тази кореспонденция в негово присъствие. След два часа излязоха от клубчето на смрачаване, но не се разделиха веднага, а свърнаха в обраслия с дървета и храсти двор на една детска градина и седнаха на една пейка. Тя му се оплакваше от всичко и от всеки и от очите й от време на време капеха сълзи. Говориха, говориха и на някакъв етап тя се оказа седнала на краката му с гръб към него, а ръцете му бяха на топло под фанелката й. Чак тогава тя се сепна.
- Никога не съм гледала на тебе като на мъж! Не мислех да те допусна до себе си.
- Изгубила си! - каза той и я целуна по врата.
- Аз ти се оплаквам, а ти вместо да проявиш разбиране се възползваш от мене.
- Не се възползвам, а проявявам разбиране.
- Така ли проявяваш разбиране? Докато ти плача да ме опипваш.
- Да си махна ли ръцете? - каза той и пак я целуна по врата.
- Не! Топли са. Така ме изнудваш. Това ли е цената за да ме изслушаш.
- И на мен трябва да ми е интересно.
- Прави каквото искаш. Разстроена съм и не те чувствам. - каза тя и продължи да се оплаква от бившия си съпруг, новия си приятел, деца, колеги, родители и за каквото още се сети.
Не реагира когато той пъхна ръце под полата й и ръцете му галиха бедрата й, нито когато започна да смъква гщичките й. Замлъкна за миг само когато леко я надигна и я отпусна върху себе си прониквайки в нея.
- Каквото и да правиш мен ме няма. - подхвърли тя и се намести по-удобно. - Само ме слушай, защото ако не излея мъката си на някого, ще се пукна.

(V) Ваня

Леля Ваня го вземаше понякога през ваканциите при себе си. Мъжът й бе железничар и често пътуваше по цели нощи, а когато се върнеше пиеше като железничар.
Леля му още предното лято бе усетила, че той става мъж и го бе пробвала доколко. Така, че още първата вечер, когато мъжа и бе на път се събраха голи в едно легло да си опреснят спомените.
Леля му се любеше много характерно. Лягаше отдолу. Пускаше го в себе си, после затваряше краката си.
Този път обаче той бе с повече опит и веднъж влязъл между бедрата й не пожела да се изтегли нагоре, за да може тя да си затвори краката, а напъна напред въпреки съпротивата й.
Тя вилня известно време, после замръзна сдървена докато свърши.
На следващата смяна той пак я повика при себе си, но тя отказа категорично:
- Никога вече! Ти прояви насилие към мен.
Той се отчая и се стаи в леглото самотен. След половин час обаче тя дойде при него без обяснения, но и без гащи както се разбра в последствие, а и нямаше претенции да си затвори краката, след като проникне в нея.

(W) Веса

Той се събуди малко преди обяд със зачервени очи и недоспал вид. Снощи до среднощ чатка по клавиатурата. Накрая му бяха останали сили само да чати глупости с недораслеци и младеещи се престарели моми.
Точно Веса го държа до среднощ. В чата я срещаше периодично, но сега се заговориха. Оказа се не само, че е от същия град, но дори се познаваха слабо поне от двадесет години. Помнеше я! Слабовато девойче, което следваше нещо задочно. Тогава имаше малко детенце и беше омъжена за някакъв брадат.
Уговориха се да се видят след обяд, защото сутринта тя беше на училище, като учителка, разбира се.
Първо пътува до другия край на града до жилището на майка си. Отдавна не беше ходил и тя му се зарадва искрено. Радоста й се изпори само след десетина минути, когато започна някакъв тъп сериал. Хвърли му няколко чинии за да си хапне на мама синчето и след това всички разговори водеха единствено до сериала и около сериала, който той никога не бе подозирал, че съществува. Майка му дори и не забеляза кога си тръгна.
После мина край магазина на сестра си, която продаваше тоалетна хартия до циганската баня и минаваше за голям бизнесмен. Внаги бе му се искало да изпият поне едно кафе заедно и да си поговорят. Само да си поговорят като близки хора.
- А ! Здравей! - зарадва му се сестра му. - Как си?
Преди да успее да си отвори устата тя си отговори сама:
- Ти си добре! Работи си. Поне имаш работа. Знаеш ли колко хора са безработни? Ти си си добре. - след което сестра му побягна във вътрешната стаичка, която ползваха за склад.
Не че имаше клиенти, нямаше никой. Не можа дори да й каже, че вече не работи там от месеци. Никога не успяваше да й го каже. Нямаше я доста време и той понечи да си тръгва. Когато бе на десетина метра от магазуна една рошава глава се подаде за миг през вратата:
- Жената и децата са добре! - провикна се след него и се скри, преди да й отговори, че вече е разведен от година, а дъщеря му на другия край на света. Някой ден тя щеше да го научи от някоя нейна позната и щеше да му се обади развълнувана, изненадана и загрижена, но никога нямаше да му даде шанс той да й каже каквото и да било.
Само на няколко стотин метра по долу по главната улица на града срещна свой бивш колега с когото бяха работили заедно осем години. Безработен по принцип, гледаше злобно и мрачно и не всеки път поздравяваше, но този път го заля със себевъзхвала. Бе невероятно горд от себе си, че си е намерил допълнителна работа нощем като параджия и още една - да раздава рекламни листовки по главната улица. Само като си помисли човек, че това е икономист с висше образование! Каза си стихотворението, обърна се и подмина без да чуе и една дума от събеседника си.
Дойде часът на срещата с Веса. Тя дойде точно на време, спретната и делова и не се дръпна, когато той се опита да я целуне в устата.
- Избери къде ще пием кафе. - предложи той.
- Защо да им пълним гушките на частниците, хайде у вас.
Той едва ли очакваше точно това, но се съгласи двусмислено. У тях забравиха за всякакво кафе и нещата се развиха светкавично. Без да си продумат се съблякоха и се вкопчиха един в друг. Когато тя се облече и отново придоби делови вид каза:
- Трябва да побързам да взема внука си от градина, а ние малко се заиграхме. Друг път ще пием кафе.
Той излезе с нея, но се разделиха още на входа.
Погледа му спря на кръчмата с пиянките отсреща. Сърце не му даваше да седне при тях. Те също говореха без да се изслушват. Не му беше там мястото и той тръгна безцелно.
Луташе се самотен в един непознат град, пълен с чужди, непознати и озлобени хора. Неусетно пристигна пак в къщи. Включи компютъра и попадна в познатата среда пълна с горди, силни, добри и приказливи чатери.


(X) Ксава

Той беше вече юноша, а някаква семейна приятелка - леля Ксава живееше на село. Мъжът й се губеше покрай кравите непрестанно и рядко се вестваше в старата селска къща, а като се връщаше си допиваше за цялото пропуснато време наведнъж. Не че при кравите не пийваше, ама те не могат да разправят и за това твърдеше, че при тях не близва шишенцето.
Леля Ксава също си имаше шишенце. Според нея то бе мазило за специални болести. Бе му го показвала няколко пъти с мъгляви обяснения.
Веднъж той се събуди след следобедна дрямка и видя че погледът на леля му се спря на изпъкналите му шорти. Както тя бе седнала до него, ръката и се плъзна по крема му и го обхвана под шортите.
- Ай - усмихнато каза леля Ксава, като го държеше нежно, а той не смееше да мръдне. - Тъй и тъй си щтръкнал, защо поне не вземеш да ме намажеш с лекарство.
Без да го пуска, с другата ръка шишенцето се появи в ръката й. Свали му шортите и изля малко върху другата си ръка и го размаза.
- Стой сега така.
Възседна го и той потъна в нея.
- Няма да мърдаш много, да не си помислиш нещо. Само докато попие лекарството и да не вземеш да се похвалиш.
- Няма.
- Никой няма да ти повярва и аз няма да ти дам да ме мажеш повече.
- Няма, няма. - едва промълви той.
Всякак се лекуват хората.

(Y) Юлия

Кака му бе надхвърлила двадесетте, но имаха десетина години разлика. Почти винаги тя се къпеше веднага след него, за да използва затоплената баня. Този път халата й бе изпран и тя поиска неговия, така, той остана съвсем гол в леглото. Не му се искаше да се облече, защото времето бе хладно, но не още за печка.
Кака му като излезе от банята тя почувства остър леден полъх и веднага съобрази, че леглото му е затоплено. Свежа и мокра се шмугна при него за да се стопли. След минута се поодпусна и като се нагласяваше усети, че той е не само гол след банята, но и възбуден.
Тя стоеше нерешително. Нито й се искаше да стане, нито да остане. Просто стоеше. Той обаче дръпна колана на халата й и гърдите й се пличнаха към него. Тя се сепна, но като го почувства по цялата си дължина гол срещу себе си желанието й да стане се изгуби.
- Не мърдай! - заповяда му тя, както бе свикнала да му заповядва.
Отблъсна го бавно и той легна разочарован по гръб. После се изненада, че крака на кака му се плъзна по корема му и тя се озова върху него, после се отпусна назад и го пое.
- Не мърдай! - пак му го каза, но не толкова строго.
Защо да мърда, и така си беше добре, нали тя мърдаше и за двамата.

(Z) Зоя

Харесваше я отдавна, толкова отдавна, откогато се помнеше. Не беше му писала по електроната поща поне от две години и той много се изненада когато получи писмо от нея. Още повече го учуди съдържанието на писмото.
Имала тайна, която не можела да сподели с приятелка, а много искала да я сподели с някой, който нямало да злоупотреби. Не можело да се виждат, защото мъжът й бил много ревнив.
В следващите няколко писма постепено му стана ясно, че тя се е влюбила. Влюбила се е въпреки, че е омъжена.
Той знаеше, че жените не наричат нещата с истинските им имена, но не се съмни, че щом търси изповедник, със сигурност има какво да изповядва. Ред след ред му ставше ясно, че Зоя се е впуснала в роман и е потресена, че не го чувства като грях. Толкова се надявала брачната й халка да я пази от натрапници и мераклии. Та тя е вече семейна жена! Всеки който види пръстена би трябвало да го знае. Само дето самата тя не е видяла пръстена си за да опази себе си и да не се влюби.
Зоя се раздираше от желанието да е лоялна към семейството си и любовта си към другия която я изгаряше. Не се и съмняваше, че ако се отдаде на любовта си рано или късно ще има неприятности, но вече бе прекрачила всички граници и сега търсеше утеха и надежда всичко да се размине.
Веднъж го покани на кафе в един ресторант в покрайнините, но го преведе набързо през ресторанта и по стълбището му каза:
- Взела съм стая за един час. Да си поговорим на спокойствие.
В стаята не говориха, а използваха пълноценно часа. На слизане по стълбите му каза:
- Исках да се застраховам. Само да казал дума за тайната ми и ще кажа на жена ти, че си бил с мене.
- Нямаше нужда. - каза той неуверено.
- Аз имах нужда! - каза тя с гордост.
- Поне си бяхме взаимнополезни. - допълни той.

Епилог

Т Я

Любовно есе от Таньо Танев

- Кого търсиш? Не ми казвай , виждам по очите ти. Зная кого търсиш ! Не я търси ! ТЯ идва само веднъж в живота. ТЯ беше нали ? Повече няма да я видиш. Мълчи, не ми казвай ! Аз ще ти разкажа как я срещнах, само веднъж ... Ще ти разкажа ... При тебе може би е било различно , но е била ТЯ , не може да се сбърка ! Мълчи,мълчи и слушай, после ако искаш, пак я търси...

Беше зноен летен ден. Стоях в бетонния лабиринт на огромно здание и чаках. Много чаках . Колоса ме потискаше , смазваще и смилаше.Трябваше да ме убие преди да дочакам и после да ме изплюе върху тлеещия тротуар изтърбушен. Знаех го. Така работеше машината на властта. Бетонните коридори бяха хладни и мрачни. И пак чаках , сам в полумрака на цитаделата където потрепервах от хладната бетонна прегръдка. Тогава я видях . В края на коридора на фона на единствения прозорец който осветяваше безкрайните вътрешни лабиринти стоеше и също чакаше. Светлината прозираше през дрехите и , изглеждаше като гола - млада, финна , ефирна . Остави ме дълго да и се любувам, после приближи. Не каза нищо. Също чакаше. В нея имаше толкова живот, че хилядотонния бетон не можеше да го понесе и отстъпваше, около нея в мрачината струеше светлина.Така и така никой не идваше, предложих и да пием кафе и после пак да проверим. От чакането се чувствахме близки. Прие!
Докато изпием кафето разменихме няколко думи. Погледнахме се в очите и пламна зарево. Нямаше значение какво говори - говореше на мен. Не я чувах. Гледах очите и, треперех от страст, смут и любов. ТЯ също беше като хипнотизирана. Не чуваше , разбираше и поемаше мислите приди да съм изрекъл думите. Почувствах, че и прилошава, а ТЯ ме гледаше любовно и ме изпиваше, с усмивка и големи топли очи.
Едва станах. ТЯ също.Тръгна като се олюляваше.Опитах да я настигна и да я подкрепя. Без да се обръща ми каза :
- Ела !
Тръгнах с нея. Изведе ме на пържеща се в слънчеви лъчи автобусна спирка. Качихме се на първия автобус.
След няколко спирки ме погледна и без да си кажем дума слязохме. Нямаше нужда от думи. Знах къде отиваме и какво ще стане.
Купи две дъвки и ми подаде едната. Качихме се на друг автобус. Продължихме да пътуваме безмълвно. Свсеки изминал метър енергиините мълнии между нас святкаха с все по-голяма сила , но другите не ги виждаха. Само ние. Автобуса премина през квартали които никога не бях виждал, по улици, чиито имена не бях чувал.Дари уличните надписи бяха на някякъв непознат език. Не знаех къде ме води . Пак ме погледна и слязохме. Стигнахме до един висок блок. Влязохме в асансьор без осветление и поехме нагоре. Прегърнах я плахо и я целунах. После застанах мирно до нея. Асансьора спря ,излязохме от него и влязохме в отсрещния апартамент.
Странно място. Беше абсолютно празен. Само едно легло в голяма стая , до прозорец без завеси и спален чувал за чаршаф.Застана на средата с отпуснати ръце и каза :
- Благодаря ти ,че ми даде да те позная.
Целунах я. ТЯ стоеше. Още веднъж , пак стоеше права и отпусната насред стаята, със затворени очи, така. Обгърнах я и започнах да я целувам по устните , очите и шията. Душите ни започнаха да се сливат и ореол ни обгърна от всички страни. Едва тогава ме погали . Подивях . Грабнах я високо и затанцувах като с кукла. Лека като перце само притискаше главата ми към гърдите си, малки , стегнати със златен загар и вкус на жена.
Съблякох я до кръста. Целувах , галех така както никога до тогава. Обгърнах я с ръка и глава през кръста, паднах на колене, повдигнах шумолящата коприна на полата и допрях буза до парещи бедра. Не знаех дали сънувам. Започнах да свалям полата когато ме спря. Изправи ме и започна да ме съблича с целувка на всяко копче. Опитах да и партнирам. Пак ме спря и продължи сама.
Тогава ме научи да се интегрирам и да светлея. В такива моменти човек не е нито мъж, ито жена. оже да напуска тялото си и вплетените души да бродят из божествените селения. Земните понятиягубят смисъла си.Любовта е само жалко, невзрачно подобие на това.
Като останахме съвсем голи се притиснахме, интегрирахме се съвсем голи насред стаята. Спрях и посочих леглото. Получих " НЕ " със чудовищна мощ. Натам път нямаше. Не можех нито да спра, нито да продължа.
Предложих :
- Легни сама ! Аз ще бъда извън леглото. Никога няма да ти направя нещо което ти сама не си си пожелала. Само ще те галям.
- Не се страхувам от твоите желания , а от моите !
Колебливо легна . Накарах я да затвори очи и вложих цялата си любов в две ръце и устни. ТЯ не издържа и ме придърпа. Легнах до нея и пак се интегрирахме един в друг. Това продължи дълго, много дълго. Накрая се озовах между бедрата и . Опитах се да проникна в нея. Тя избяга. Още веднъж. Пак избяга, а ме целуваше и притискаше. Още много пъти с никакъв ефект.
- Защо не ме искаш ? - недоумявах аз.
- Не мога !
От това положение нейното мнение беше без значение. Не издържах и я сграбчих , не се съмнявах , че ще успея. Отхвърли ме като с удър от ток. Направих само едно леко движение и пак се оказа в същото положение.
- Силен си ! - в гласа и четях уплаха. Не целях това.
- Нищо което не желаеш ! - Разстрелях мъжът в себе си. Поех я в ръце , с искренна радост и чиста любов. Бях разстроен, но любовта прощава всичко.Трябваше да се примиря. Никой не може взе със сила нещо което принадлежи на боговете. Любов не се взима, а се дава само с любов.
Беше спокойна, доволна, щастлива. Опиваше се от мощта на ръцете които я държаха гальовно и благоговението което струеше от мен. Не знаех какво да правя. ТЯ разбра. Легна върху мен и пак се интегрирахме. Още веднъж опитах проникване, не срешнах съпротива, но отбягна, после ме прие и се плъзна надолу сама. Кръвта ми закипя и се устреми към слабините. Загубих зрението си. Всичките ми сухожилия пращяха като оръдейни салюти. Загубих ориентация и не знаех къде е горе и къде долу. Вселената се взриви !
Като се опомних ТЯ лежеше на гърдите ми. Опитах да я целуна, устните и отбягнаха. Погледнах я страго и я целунах по тънките нежни устни. Това отприщи в нея сили за които никога не съм подозирал. Прие ме в душата си и в тялото си. Не броях колко пъти. Любехме се ! Цяла вечност се любехме. Времето беше спряло. Накрая се чувсвах като сварен. Тялото и изпи всичките ми напрежежения, страхове и черни спомени.Изпепели ме! Възроди ме!
Слязохме на улицата. Пихме един сок. Качи ме на автобуса. Потеглих ,а ТЯ бавно безцелно вървеше след отдалечаващия се автобус.
Потърсих я на другия ден. Намерих малкото кафе където пихме сок. Намерих блока и етажа. Нямаше никой. Питах съседите. Не знаеха кой живее в този апартамент. Никаква следа !
Тичах по улиците, припознавах всяка жена!
Бях отчаян. Вървях дълго и на една автобусна спирка седнах на пейката . Не чаках нищо. Приближи старец. Много стар и добър човек, погледна ме разбиращо и каза:
- Кого търсиш ? Недей ми казва , виждам по очите ти. Няма да я намериш ! ТЯ идва само веднъж в живота. ТЯ ли беше? ТЯ !!! Срещнах я веднъж още преди войната , млада и жизненна ! Петдесет години не мога да я забравя. Който я е срещнал си личи. Моя дядо ми каза - ТЯ е вечна синко. Живей със нейната любов и ТЯ ще бъде с теб вечно. Аз я виждам в очите ти. Дар е да я срещнеш. Няма да я намериш, има само име - ТЯ ...
Подмина. Останах сам с нея, завинаги! Аз и ТЯ !


Х Р А М Ъ Т Н А Г Р Е Ш Н И Ц И Т Е

Любовно есе от Таньо Танев

Пак я видях. Беше по-красива отпреди.Чаровна.
Чак сега,когато цяла седмица се наслаждавах на нейното ухание около мен, започнах да мисля нормално и да си давам отговори на извиращите в паметта ми спомени ,да осъзнавам дълбоката символика на преживяното.Жена чавек среща веднъж в живота си, и то не всеки човек,както не всеки вижда Халеевата комета, появяваща се веднъж на сто години. Щастлив съм, че аз поне я срещнах зрял за да изживея радостта на срещата и цялата красота на естествените неща. Най-много се радвах на нейната красота, защото колкото да си беше естествена,сега цъфтеше за мен. Тя го усещашеи ми позволяваше да се радвам.Няма нищо по-чисто от тази радост
Модни журнали с гланцираните си корици и изрисувани красавици бледнеят пред озареното от любов лице на светлееща от радост жена, къпеща се във вниманието на стар приятел.Това не е същото като любов от пръв поглед, където от мълнии - страсти не се вижда дори цвета на мълниите , а и няма кой да го гледа. Различно е - меко, дозирано, спокойно и прекрасно.
Сещам се за първите и разменени думи след като се видяхме на стария площад,когато с пестелив комплимент отбелязах промените в прическата . Дори да не можеше да скрие умората си новият и живот я бе изпълнил със сигурност и надежда.Леко се бе закръглила в лицето.Кожата и лъщеше,само моментния чар си беше лично за мен. Колко чаровни могат да бъдат жените когато искат! Единствено изяденото червило нарушаваше леко хармонията,но под него устните бяхя далеч по-прелестни от всяка химия.Тези устни ли трябваше да кажат:
- Ти си преднамерен! За мъжете всичко е секс.
- Не съм преднамерен - отвърнах смутен. Точно в този момент нямах предвид нищо такова.- Достатъчно сме близки да си поискам направо.Ако не съм го направил,то е поне за да те имам като приятел! За другото-каквото сабя покаже, ако дойде - добре дошло.
Имам чувството, че тя не чу последните думи. Явно я бях изненадал с откровенния си отговор,видях как за момент прехапа устни. Явно нямаше нужда точно това да и искам.Тя би се възползвала първа да ми даде възможност,ако го желае.
- Сега вървим по алеята на влюбените-тя отмести темата.
- Имаш половината от мен за да изпълним условието - замълчах да чуя за нейната половина.
- Да не прекаляваме - този отговор би трябвало да ме охлади или поне да предаде по спокоен темп на напиращата и от двете страни нежност.
Усетих колко много я обичам! Изненадващото,от това не обичах жена си по-малко.Едното и другото нямаха връзка. Когато е чиста любов май е възможно ! Изненадах се от себе си.
Премисляйки, всичко вървеше в хронологичен ред. Първото нещо което осъзнах бе,че тръгнахме по алеята на влюбените и стигнахме храма на грешниците не за да се покаем , а да вземем благословия за любовта си.Всеки от нас си има свой живот, свой дом, свое дете и човек с който живее.Докато се молех за нейното благополучие и през ум не ми мина да се покая за предишните ни срещи и близоста която отвори душите ни една към друга . Звучи нагло, но имах чувство,че се представихме пред Бога без никанво угрезение за връзката ни.Той ни благослови, излязохме от храма по-близки от всякога.Може би това се дължи на факта,че любовта ни не се изроди в изневери и мърсуване,а се извиси в нещо повече, повече дори и от разговор със съвеста си.
Винаги съм чувствал ,че точно тази жена съм търсил цял живот не за да я имам,само да я видя и да и кажа - "Бъди благословена!". Знаех, че ще я загубя след първата близост за дълго и като узреем и двамата пак ще дойде момент да сплетем души и да витаем няколко мига из божествените селения.Колкото и човешко да изглежда, за такова нещо преди всичко трябва чистота и любов.
Тя не е само приятел или само събеседник. Нищо не пречи да бъде едновременно и жена. Жена която обхваща необятното и е отговор на всички непоставени въпроси. Която гали дребната суета и възвисява духа едновременно. Може би точно това е жена,а останалите са просто от женски пол.
Приятните преживявания имат неприятното свойство да свършват бързо. Трябваше да се разделим, всеки по своя път. Макар и цялата тръпнеща, тя трябваше да се прибира. Макар и да исках да пропусна всички следващи автобуси, времето неумолимо притискаше.
Не я ревнувах от човека с който живееше . След тази среща тя бе разнежена и независимо при кого ще бъде, щеше да се люби с мен. Това не е самоуспокоение. Просто така трябва. Не се и съмнявам,че аз също ще се любя с нея дълго време след срещата, независимо от разстоянието,както много пъти преди това.
На раздяла получих най-голямата награда:
- Обаждай се ! - Взаимност,покана и очакване!

В Ъ Л Ч И Ц А

Любовен разказ от Таньо Танев

Живях малко време в нещо средно между общежитие и пансион.Случайни хора , които кой знае защо се чувстваха близки. Говореха свободно помежду си на всякакви теми . Веднъж ги сварих в широк разговор на любовна тематика.Бях в отвратително настроние точно на тази тема. Намесих се и излях всичките си неласкави мисли по отношение на нежния пол с желязна логика.
Всички млъкнаха неловко. Отговори ми някаква непозната:
- Не си виждал жена ! Затова така говориш .
- Не съм малък, видял съм предостатъчно - мрачно отвърна и се оттеглих настрана за да не разстройвам разговора на останалите, които продължиха оживено.
- Видял си само кучки , а не жена. Коя те е налаяла, че сега ти е крив света?
Не се обърнах към нея . Мрачно гледах навън. Тя явно търсеше с кого да се скара. Бях готов за кавга.
- Не беше една ,не бяха две ... Всички са еднакви.
- Не са ! Ти не си мъж , ако не си срещнал жена.
Това ме вбеси. Разговора загрубяваше . Реших да го прекратя безцеремонно.
- Ако ти не си видяла скоро мъж,не си го изкарвай на мен. Нищо добро не съм видял от жени , но ако ти трябва бърза помощ ,колкото и да не съм мъж , мога да ти помогна.
- Ти ? Аз не съм кучка , а вълчица !
Обърнах се да я огледам. Дребна, тялото се криеше зад злобни горящи очи.
- Да , да - отговорих присмехулно.
- Ще ме видиш каква съм !
- Да ,да ...
Обърна се и тръгна. Въздъхнах.
Никога не заключвах стаята си. Влезе безцеремонно около полунощ. Не бях си го и помислял, но ако искаше да продължи кавгата, беше намерила подходящия човек.
Бях седнал на леглото готов за спор. Тя хвана главата ми и я притисна към корема си. Явно щяхме да спорим отблизо . Подкосих с ръка коленете и така че седна в мен. Целунах я . До втората целувка изглеждаше доста по гола.
- Няма да стане ! Заключи !
Заключих.
- Няма да стане !
- Защо ?
- Погледни ме ,почти съм гола, а ти ...
- Добре - загасих лампата и се съблякох.
- Няма да стане ! Ще кажа на мъжа си !
- Защо ? - още бях повече настроен на кавга отколкото за любов. Както беше гола и неканена, можех да и препоръчам добър психиатър, ако продължаваше да дразни.
- Защото съм вълчица ! - очите и светеха в тъмното.
- Това го чух . На мъжа си ще кажеш най-рано утре.
Хвърли се отгоре ми. Повече не отронихме дума, ако не се смята вълчия дует,виехме и двамата, докато залезе луната призори.
Събудих се . Нямаше я.
На огледалото с червило бе нарисувала сърце без стрела!
Повече не я видях . Не я и търсих . Нямаше нужда да и казвам нищо. Какво да кажа - ВЪЛЧИЦА !

към стиховете